АЛАДЖА МАНАСТИР „Св. Троица“

Храмов празник – Петдесетница (подвижен)

Аладжа (шарен) манастир е разположен на 13 км североизточно от Варна и на 3 км северозападно от курорта Златни пясъци. Правилното му наименование е парк-музей „Аладжа манастир“. Той е един от най-посещаваните културноисторически обекти по българското Черноморие. Името му в превод от турски означава „Пъстър“. Има данни, че още в най-древни времена групата пещери на три нива, отстоящи на неколкостотин метра от скалния манастир и известни като „Катакомбите“, са били обитавани от траки. През раннохристиянската епоха (4-6. век), в тях се заселват първите християнски отшелници (много по-късно, когато възниква и скалният манастир, заедно с „Катакомбите“ те формират голям монашески комплекс). Самият манастир възниква вероятно през 13-14. век, когато под влияние на исихастите (исихазмът е религиозно учение във Византия и България, чиито последователи се стремят към единение с Бога посредством изолиран аскетичен живот) отшелничеството придобива особено големи мащаби. Манастирът представлява верига от помещения, издълбани и разположени на два етажа в 40 метровата скала на южния склон на Френгенското плато. Недостъпността на обителта се е гарантирала от ползвана външна, подвижна стълба. На долното ниво се намират монашеските килии, криптата с малка църквица към нея, складови помещения, трапезарията и манастирската църква. В единия край на горното ниво, представляваща голяма естествена скална ниша, е открит неголям параклис (запазени са фрагменти от фреските на олтара).
След падането на България под османско владичество, манастирът постепенно запада и вероятно към края на 17-18. век е бил изоставен. Предполага се, че местното християнско население продължава да почита това свято място и през годините на робството. За това свидетелства един пръстен-печат от 18. век, открит в криптата.
Днес в района на манастира е уредена музейна сбирка към археологическия музей във Варна. Тук могат да се видят възстановки (макети) на Аладжа манастир и „Катакомбите“ , икони и църковни принадлежности. На втория етаж на музея се изложени част от подови мозайки на втората Раннохристиянска базилика, намерени в гр. Варна.
Около манастира има парк с хубава гора и множество извори. В близост се намира хижа „Аладжа“. Телефонът за връзка с хижата е: 052/ 365790.

Адрес на манастира:
Природен парк „Златни пясъци“, парк-музей „Аладжа манастир“ – 052/355460.

Работно време:
ноември ÷ април: 
10,00-17,00 ч. (почивни дни: неделя и понеделник); 
май ÷ октомври:
10,00-17,00 ч. (без почивен ден).

Всяка сряда и събота от 21:00 ч. се прави светлинно шоу (желателно е все пак първо да се обадите и да проверите по телефона).

Входна такса:
възрастни – 5,00 лв.    / деца – 2,00 лв.

До манастира се стига с кола или автобус, за 30 мин. от Варна или за няколко мин. от к.к. Златни пясъци. Пеш през Природния парк „Златни пясъци“ са около 30 мин. пеш.
Има удобни транспортни връзки от близките Варна и курорта „Златни пясъци“.

АРАПОВСКИ МАНАСТИР „Св. Неделя“ (наричан още Златовръхски) – мъжки

Храмов празник – 7 ЮЛИ

Араповският манастир се намира 10 км източно от Асеновград, до село Златовръх (бивше село Арапово). Основан през 1856 г. като крепост сред полето, близо до аязмо (свещен извор) от йеромонах Софроний, това е единственият манастир в България, построен по време на турското владичество. Първоначално манастирът е основан като монашеско общежитие. Три години по-късно е изградена и манастирската църква, с ценна архитектура и забележителна стенописна украса от Георги Данчов – Зографина. През 1859 г. са основани шампарница и училище към манастира. През 1868 г. към манастира е открито ново българско училище с около стотина ученици – българчета, на пълен пансион, за подготовка на български учители и свещенослужители. В двора му е издигната старинна кула, свързвана с легендите за Ангел войвода. На север от кулата е главната църква „Св. Неделя“. Тя е трикорабна, триконхален тип с четири свободни опори и еднокуполен притвор със странични врати от север и юг, украсени с каменни портици. По стил и съвършенство тя е сходна с главната църква в Бачковския манастир. Завършена е през 1859 г. Основният иконостас и четирите малки иконостаса при колоните са творение на майстора Стоян Узунов. Иконописната украса на храма е дело на първомайстор Георги Данчов-Зографина (1846-1908 г.), личен приятел и сподвижник на Васил Левски. Ктиторски надписи посочват, че изографисването е със средствата събрани от населението при игумена на манастира архимандрит Софроний. По време на Априлското въстание в манастира е пребивавала майката на Иван Вазов със своите деца. По време на османското иго манастирът е известен с борбите си срещу гръцките фанариоти. Тук е намирал убежище Васил Левски, подслонявали са се и други революционери. През Руско-турската Освободителна война (1877-78 г.) манастирът е опожарен и полусрутен от отстъпващите турски войски и впоследствие наново възстановен. Силно земетресение през 1928 г. е повредило църквата и стенописите, които са възстановени по-късно. През 1930 г. Николай Евров възстановява купола на църквата. Аязмото на манастира е изписано, като тук е повторена сцената „Св. цар Борис І Михаил се кръщава от Методий“.

Манастирът не предлага възможност за хранене. Има на разположение за нощуване няколко стаи с общи санитарни възли, но се предлагат само в краен случай.

До манастира се стига по третокласен път от Асеновград (около 13 км) на изток и от град Първомай (около 23 км) на югозапад. От автогара Асеновград има редовна автобусна линия.
Връзка с манастира:
Йеромонах Киприян, 0886796577
e-mail: kiprian@arapovski.org